Ранно утро, изгрев чуден.
Где е нощ с плаща черен, блуден?
Ти си светлината,
що изпълва небесата,
възкресяваш ти земята,
на душата ти си свободата!
Ти си вятър и спасение.
Вън си ти от всякакво ограничение.
Затуй в моя път, в земната ми роля,
аз те търся, чакам святата ти воля.
Всеки ден за теб копнея и се моля!
Да докоснеш мен с полъх нежен ...