7.12.2025 г., 20:44

Утро

68 0 1

Обичам утринните улици

Ухаят малко на тъга

И в тишината търся тайничко

Къде е твоята ръка

 

Ще ме докосне ли със нежност пак,

Божествен пъзел да реди?

Ще ме привдига ли във тъмен мрак

сърцето с благост да крепи?

 

Ще мисля ли за теб като за сън,

Осмислящ будното ми аз?

Ще гледам ли с надежда пак навън

Дали ме викаш с шепнещ глас?

 

Обичам утринните улици

Градът все още не свисти

Тогава аз съм сам със себе си

И с теб във моите мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Търгохов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...