Обичам утринните улици
Ухаят малко на тъга
И в тишината търся тайничко
Къде е твоята ръка
Ще ме докосне ли със нежност пак,
Божествен пъзел да реди?
Ще ме привдига ли във тъмен мрак
сърцето с благост да крепи?
Ще мисля ли за теб като за сън,
Осмислящ будното ми аз?
Ще гледам ли с надежда пак навън
Дали ме викаш с шепнещ глас?
Обичам утринните улици
Градът все още не свисти
Тогава аз съм сам със себе си
И с теб във моите мечти.
© Чавдар Търгохов All rights reserved. ✍️ No AI Used
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
