20.04.2016 г., 20:55

Уважаеми родители…

567 0 0

Уважаеми родители…

 

Знаеш ли, че нямаме често това което искаме,

че пълно щастие всъщност няма в любовта,

защото най-доброто винаги ни искат близките,

ние ги слушаме безрезервно, а те често грешат….

 

Когато някого безумно и всеотдайно обичаш

и искаш да прекараш с него всичките си дни,

те не му дават шанс и веднага го отричат,

бил лош, неподходящ и без пари …

 

И сърчицето ти разплакано и неспокойно все заспива,

най-близките ти хора, най-важния теб да мразят

красивите чувства трябва все да се прикриват,

да се страхувате и срещите в тайна да се пазят…

 

А когато някой колкото и да е страхотен не обичаш,

всички близки ти казват, че един за друг сте родени,

да не се глезиш, за бъдещето си да мислиш

и макар без чувства, за тях вече сте сгодени…

 

И не го харесваш и измисляш оправдания,

за да не може срещата ви да се състои,

сърцето ти има хиляди други желания,

нямало да на намериш по-почтен и красив…

 

Умолявам всичките най-доброто искащи родители,

не разбирате ли как измъчвате и тормозите вашите деца,

спрете да давате оценки и стига сте избирали,

забравихте ли, че не се избира, а се чувства любовта?

 

16.07.2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...