Зреят гласове в камбанарията
на тъжните ми ръце,
ужилени от сълзите ти,
проплакват на стража
в усуканата от ветрове
душевна зима.
С очи от черен зрак сломени,
самият дявол с лунни корени,
извличаш последният екстракт
от сърцето ми.
Във сектата на живите
ми омръзна да тлея. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация