Marielli_De_Sing (Marielli De Sing)
46 24
Apr 2, 2020, 2:16 PM

Увехнали сърца 

  Poetry » Other
445 0 3

Зреят гласове в камбанарията

на тъжните ми ръце,

ужилени от сълзите ти,

проплакват на стража

в усуканата от ветрове

душевна зима.

С очи от черен зрак сломени,

самият дявол с лунни корени,

извличаш последният екстракт

от сърцето ми.

Във сектата на живите

ми омръзна да тлея.

Не мога да обичам –

ти изтръгна всички чувства от мене,

но преди да умра

заклейми ме с печата

на подземните си устни

и нека смъртта волно да влезе.

 

Когато нетърпеливото пълнолуние

под хладното кимащо одобрение

на хидроцефалните слънчогледи,

хищно се пресегне вътре в мен

с тихата ярост на нощна птица

и грабне ококореното ми сърце,

пищящо от ужас като уплашен леминг,

тогава ритуалът по тоталното ми

обезчовечаване най-сетне ще бъде завършен.

И в зората на отлива на чувствата

рачешка ще е моята милувка

и времето ще върне назад -

към часа на твоето тръгване,

преди да заровиш дълбоко

в стенещите ми очни дъна

теменуженото ухание на сянката си,

докато аз напразно ще протягам

безполезните си щипки

в чиста молитва

за последна прегръдка...

 

© Marielli De Sing All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??