IceMoon
44 резултата
Тишина. Единствено самотното туп-туп на сърдечния ритъм просичаше периодично мълчаливата стая.
Празнота. Тя можеше да разбере погледа, взиращ се в нищото, което обгръщаше цялото помещение.
Тик - так, тик - так, плачеше часовникът на стената, срещу който стоеше седналата жена - сама. Механизмът му ся ...
  854 
Всички идваха и си отиваха от живота й. Така беше преди, така беше и сега. Смъртта съпътсваше винаги близките й хора, а самотата ....Нещо нормално за сангуинката. Тъгата я придружаваше винаги. Чувството за глад идваше и отминаваше така бързо, както безбройните бури, минали през очите й разрушаваха с ...
  973 
----
Лукреция отвори големите си червени очи и усети силното желание за кръв, което я обхвана неочаквано. Положи огромни усилия да го притъпи, но усещаше как организма й изнемогва. Втора седмица вече не бе пила кръв, заслабваше с много бързи темпове. Дори виното не й помагаше да се закрепи.
С огромн ...
  974 
----------------------------------
Лукреция затвори с изящните си дълги бели пръсти поредната книга, която четеше. Стана, разходи се из огромната, изпълнена със скъпи, антични мебели и ограяна от хиляди свещи, стая, стигайки до прозореца. През тежката червена завеса преминаваше лека светлина - може ...
  1298 
*******
За миг превърна се в пепел и последната искра
сменена някак си тактично със сърдечна празнота -
Безупречна...
Донесе Крах сред множеството упреци ...
  1383  18 
Миризмата на току-що изпечени сладки, допълнена със завоалираното докосване на черно кафе, дразнеше приятно обонянието. Ароматите се преплитаха с различните благовония, съпъстващи като невидима аура всички жени, излезнали в разцъфналата коимбрийска утрин..
Дама с грациозна походка слезна бавно от бо ...
  1231 
Срамувам се...
Срамувам се... от себе си,
заради твойта вечна грубост...
Мечтаех си за... нежността,
а ти убиваш я с такава лекота... ...
  2364  14 
Уви…
Във виното е истината, казваш, драги...
Уви, не мога с тебе да се съглася...
Горчилката на виното е несравнима
с пиянството, отдадено на самота... ...
  802 
ПРОЛОГ
Марек Тир Енел гледаше нощното небе и се наслаждаваше на светкавиците, които го разцепваха. Очертаваше се прекрасна лунна вечер. В такива вечери той се отдаваше на спокойни мечтания, както и романтични представи за бъдещето. В неговото самотно сърце и тъжни очи само в такова време са виждаше ...
  751 
Танцуват
прашинки във сърцето ми,
завихрени от пориви,
понесени от спомени,
покрили с плащ от ярост ...
  1091 
----
Очи, изпълнени с празнота,
изгубени в бездна на безумие...
Предадена усмивка срещна самота
в новото си бъдеще, изпълнено с тъга. ...
  689 
Приятелите скъпи на къмпинг са
и си играят на помирители..
Уви, май сполучи тяхната
многообичана игра с думите...
Спечелихме забита дълбоко в гърба кама.. ...
  595 
Сърце на гордост - еквивалент опустошение,
душа – новостроено леденостенно уравнение..
Вина плюс гузност значи заедност с усещане за самота,
Гняв и яд равнява се на регресивно геометрично безразличие,
извадено от аритметичната прогресия на любовта, ...
  642 
Гледам в очите ти, виждам трети лица,
усещам по ръката ти – с тях е била..
Отвръщам на усмивката ти – за други е тя,
слушам обясненията ти – галиш моята суета.
Надничам в мислите ти – другаде далеко са... ...
  578 
Звезден път
Само момиче гледа жълтата луна,
пролива поредна кървава сълза..
Потъва и се спира в тишина,
а плува в дълбоката река ...
  556 
Отново съм на кръстопът и не разбирам
червено или жълто свети светофар..
Автомобила ми бучи неспирен
и сблъсках се със задната кола.
Насрещната се чукна в челен удар, ...
  602 
Въздушни кули - срутват се на пясък...
Без смисъл мисли прогонват се от вятър...
Слепците гледат - очи умират в блясък...
И глухи чуват - подхлъзват се на плясък...
Светци неземни - по дъното се реят, ...
  693 
Градът навява мрачни спомени,
морето уморено ми шепти:
изгубиха и пяната вълните ми,
успокоени, стигнаха брега
с надеждата да бъдат разпенени.. ...
  665 
Горчилка. Изстрел. После кървава луна.
Кръвта била най-сладка при пълнолуние...
Живот, погубен от безумие...
Живяла някога една душа
в сърцевината на гърдата ти... ...
  592 
Виждам подигравката в стъклените ти очи
на миналото, гонещо настоящото бъдеще,
виждам лъжа, лицемерие, използвачество
безумно към невинна, наивна и бедна душа.
Не вярвах, че и ти си като тях – другите, ...
  813 
Удавих се в морето на бездушие и сълзи,
проронени заради действията на другите..
Омръзна ми вечното осъзнато неразбиране
и хвърчащите из облаците несбъднати приказки..
Всеки поучава, остават си само думите ...
  988 
Докосва вятъра и нашепва думите,
които иска да чуе всеки любим,
поддържащи огъня, спомена незабравим,
но тъжно превръщащи пламъка в пепел...
Гледа града и празните улици, ...
  733 
В този следобед докато пиех кафе ми се звънна на вратата. Зачудих се, не очаквах
гости. На вратата ми се появи тя. Красива и студена, както винаги, бих казала
съвършена, ако знаех какво е съвършенство. Не я бях виждала отдавна. Седнахме,
направих й кафе и се заприказвахме за живота, за любовта и раз ...
  1382 
Не съм просяк, молещ за остатъци
от отдавна изгубена любов,
не прося минути на нежно внимание
и после забит в гърба двуостър нож.
Вървя по улицата на разбитите мечти ...
  747 
Кафето сутрин е някаква безвкусица
горчива, но пък е навик за отрязана ръка,
хващаща дръжката, когато пиеха устните
течността и усещаха вкуса му и сладостта...
Водата пък е особена горчилка ...
  705 
Закърпвах части от себе си, кръпка по кръпка,
да стана цялата идеална за тебе, реална жена,
но ти не ме разбра и такава не ме пожела...
А имахме мнима връзка, илюзия моя бе това...
Обичам те, борих се, че дори и сега... ...
  644 
И тя си отиде. Както всички край мен си отиват, макар и не завинаги... Мразя
разделите, с всяка такава по частица от мен умира. Беше хубав ден, получих
обаждане - "трябва да се видим задължително". Учудих се, никога не бе ми
говорила така. Реших, че нещо наистина сериозно е станало... Така и беше. Т ...
  998 
Сбърках, останах сама
на края на вечността,
където изчезват мечтите
и умират в реалността.
Убих се, за да убия заблудите, ...
  712 
xxx
Сама съм, както винаги
ще бъда и била съм си така.
В мен има само безразличие,
дразня се, но свикнах с това.
Не ме учудват ни лъжите, думите, ...
  701 
Обикнах те дълбоко, обичам те, без смисъл,
реално едностранно и невъзможно е това.
Живея явно в света ти на илюзии,
където не фигурирам истински в реалността..
Далече си от мен, както винаги досега, ...
  583 
Със сивите сенки се сливам,
изчезват цветните картини.
Усещам сивото ежедневие,
появяват се сиви чудеса.
Виждам сивото безличие, ...
  649 
Правих си отново фалшиви илюзии,
че имаше някога и има някой до мен...
Дори вярвах на своите глупости
да не съм сама в света ми студен.
Сега се усмихвам отново на себе си, ...
  697 
Сега е модерно да се създават нови системи, технологии, софтуери... и все неща
от този тип (не съм от най-компетентните в тези сфери, ще ме прощавате), кои за
улеснение, кои за просто бягане от реалността, но помагат по един или друг
начин, само че не е определено добър или лош... Всеки има право на ...
  1015 
Отивай си, не искам да докосвам
с устните си каменна студенина
на статуя, изваяна от илюзии
и восък, разтопен от лъжлива пустота...
Не искам в себе си да виждам нечия заместница, ...
  771 
В последно време е студено някак си,
настива се от пронизващата мъгла,
очертаваща силуети на мними приятели
и сенки, излизащи на светлина...
Напоследък сякаш се чувства апатия, ...
  730 
Тази вечер се прибирах отново по познатите улици, но те като че ли бяха
различни, навяваха спомени... Колко пъти минавахме с него от там? Не ги броях,
просто сякаш не обръщах внимание... заслепена от някакви там мисли за нещо
различно... Бяхме заедно, смеехме се, а сега бях сама, него вече го няма.. ...
  891 
Отново от житейската чаша отпивам
сладко-горчив уж натурален сок,
наричат го коктейла „Живот”,
сервиращ се с черна маслинка..
Вкусвам глътка, после две ...
  700 
Отново неприето позвъняване,
ненабирано изобщо преди това.
Безкрайна шумотевица на падане
в невидим и бездънен водопад...
На думи неизказани, немислени, ...
  704 
Пореден ден на черешова диета
и утрото те среща с повехнали цветя
на мрачни, но реални сънища,
с усещане за глад на изгубена душа...
Вън слънце грее, пеят птичките, ...
  659 
Когато се събудиш, не виждаш цветята,
които до преди си виждал в съня си,
когато се събудиш, не виждаш луната,
която е била красива, докато си спял...
Когато се събудиш, не виждаш дъжда, ...
  841 
Предложения
: ??:??