Ще дойде ден, когато ще ме няма,
ала животът пак ще си препуска –
невероятен, нежен и измамен
и като пясък между зъбите ще хруска.
Не искам да повярвам, че звездите
пак ще закрилят влюбени, поети.
А аз ще липсвам. Може би следите
от мен ще са в листенцата на цвете...
И дъжд ще си вали и хлад ще вее,
дори когато мене ще ме няма.
Дървото даже ще ме надживее.
И камъкът. Не е ли малка драма, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация