12.08.2022 г., 16:50

Варна

776 1 5

"Морското момиче Варна

      вечно на брега стои" *. 

Милион години вече

вятъра косите ѝ ветрей. 

Слънцето с жарките лъчи, 

като стара снимка

образът ѝ мъчи се да избледней. 

 

Капитаните отдавна, 

корабите с платната, 

фарът пътя освети им

и отплаваха в далечината. 

Край брега, 

останаха рибарите, 

мрежите прокъсани от бурите да кърпят, 

с бутилка в кръчмата, 

спомените да събуждат. 

 

Там все още

в махалата - гръцката, 

мириз на море долавя се. 

Там все още, 

чува се в мъглата, звук от буя, 

силует на въдичар, връщаш се от кея. 

И подвиква някой - "рибе има". 

 

Там морското момиче Варна, 

вечно на брега ще стои и чака! 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* – Владимир Башев ("Морското момиче Варна")

 

Денят на Варна - 15 август

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! Морето е това което ги прави красиви, инак трудовите хора, къде ли са.....
  • Ех, Варна!... морето... и неговите трудови хора. Това май беше за Бургас. Аз и двамата ги обичам: и него и нея (Бургас и Варна) 😊
  • Благодаря ви! Аз пък реших да бъда в този ден в Бургас. Да пребъдват морските ни градове и селища!
  • Честит празник на Варна
  • Размечта ме, Руми! Честит празник на Варна, да е все по-слънчева и гостоприемна!🌞

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...