Преминах през всичките кръгове в Ада,

през девет проклети нива...

пробождан, изгарян, аз стенех от болка...

жадувах повторно смъртта...

жадувах плътта ми измъчена, тленна

да стане най-после на прах...

усещах обаче тя как заздравява

отново, отново и пак!

А болката ставаше в пъти по-силна...

тъй ясно бе всичко за мен...

бе всършено вече... надежда не виждах...

при Княза* попаднал бях в плен...

„Но мигар глава ще сведа” - аз си казах

и стисках ръцете си в миг...

наоколо пламъкът вечен угасна...

а Княза посочи ме с вик:

„Чудовище, напаст, издънко човешка,

ти пламъкът вечен върни!”,

а аз му продумах: „добре щом го искаш”

и с пръсти си щракнах след миг...

Тъй огънят грейна под моя команда...

и Княза запалих подир...

крещейки от болка той в страх ме попита:

„Ти що за чудовище си?”.