19.02.2008 г., 12:41 ч.

В бара... 

  Поезия
809 0 23

          *           *            *

 

Седнах на бара,
поръчах кафе,
запалих цигара
и се чувствах добре.

После тя мина,
бегъл поглед ми хвърли,
отстъпи встрани - заобиколи ме,
седна на столче и ме загърби.

Познато чувство през мене пролази
и малка камбанка в мозъка звънна -
от някъде, рекох си, познавам я тази
или още сънит съм - скоро се съмна.

Отпих от кафето, погледнах отсреща -
в огледалата на бара виждах тила й,
тръпката в мен стана все по-гореща,
облеклото, косата... Познавах стила й.

Телефонът ми звънна, лениво го вдигнах -
- Как караш я, скъпи, щастлив ли си вече?
О, боже, човече, едва не изригнах -
познат бе гласът, макар и далечен.

- Добре ли съм, питаш?! Не мога да зная,
леко тъжен и май примирен,
за тебе все още мисля, мечтая,
но чувствам се вече така уморен...

Погледнах в стъклото, видях, че говори
все тъй красива, като малка икона,
нищо не казах... веднага затворих,
видях как свенливо прибра телефона.

Обърнах се после и срещнах очите й -
беше моята бивша жена,
макар и във мрака блестяха сълзите й -

- Какво си ме зяпнал...
Не ме ли позна?!!

 

           *           *           *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, да, да-даже си "ужасно" добър,
    удоволствие е да чета, с възхита и страст...
    Поздрави!!!

  • умееш го! писането!!!
    без да има общо с темата в стихът ти ....
    Преди време, някъде бях чела за двама, някъде в Изтока.... Мъж и жена .. самотни, намерили се в нета ... след дълго чатене взели, че се влюбили един в друг .. започнали да говорят да се виждат и обмисляли възможността да живеят заедно ... Когато се срещнали се оказало - че всъщност чата бил между двама бивши съпрузи искрици ...
  • Докосна сърцето ми!Аплодисменти!!!
  • изгледах с теб
    този филм...!


  • Той винаги е различен!Как няма да се спра да прочета поредния ти прекрасен стих...Отоново силен и разтърсващ!Браво!
  • beti (Бехрин ) Бети, ако поразгледаш нещата ми назад почти никога не съм еднакъв - може би на серии някакви съм от различен тип и характер, но винаги ще усетиш моя щрих (поне така съм се страрал да бъде, а дали съм успял...кой знае??!!)
  • Добро е! Различен си тук.
  • Благодаря ви, за кой ли път сте снизходителни към мен. Благодаря ви, че се спряхте за малко тук. Прегръщам ви всички.
  • Сякаш бях и аз на бара и стоях встрани... така "живо" го усетих!
  • ех супер е и този път!Поздрав!
  • Много ми хареса!!! БРАВО!!!
  • Сякаш ти се"качва"сърцето в гърлото!Поздравявам те,Вальо!
  • Влязох в стихът ти и го съпреживях!
    Браво и от мен!
  • хубаво пишеш
  • Увлекателно, браво ! Поздрави!
  • Лирическа поезия...ех....Така пишеш, че не искам да има край творбата ти!
  • Умееш да засягаш нежната струнка на човека!!!Майстор си!
  • И на мен ми хареса, Вальо!
    Ето едно и от мен:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=45855
  • Лелееее как ме закова!!!
    Стих с много чувство, написан вълнуващо!
    Голям майстор си на любовни истории в стих...като
    мини филмчета са. Удоволствие беше да прочета.
    с обич, Валентин.
  • Не се забравят лесно,обичаните някога очи!Познато чувство си пресъздал.Спомен и тъга от която малко боли,но стихът ти е прекрасен!
  • Харева ми, наистина е като откъс от филм.
    Поздрав!!!
  • Хареса ми!
  • Жестоко, Наполи... !
    увлякох се - все едно гледах филм
    Утре те каня лично в "Пипирудити"
Предложения
: ??:??