25.02.2010 г., 12:23

В безкрая

906 0 0

В безкрая

 

В тази безкрайна вселена

сърцето ми твоето намери

и  в  безкрая  на  всемира

душата ми с твоята се слива.

Любовта ми е пролетен вятър,

а страстта ми е морската пяна...

Моите очи са небето,

твоите очи са звездите.

Ръцете ми са безкраят.

Снагата ти е скалата,

в която се плиска вълната

и морската пяна облива...

Скалата се слива с морето,

безкрая, звездите, небето...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Терзиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...