9.09.2016 г., 20:05

В Божието сърце

713 1 2

Господи, във Твоето сърце

намирам мястото си ежедневно.

Приемаш ме и ми прощаваш все,

любов ми даваш безрезервно.

 

Твоята милост щедро получавам,

разбираш ме като любящ баща.

Привдигаш ме когато се предавам,

сама не ме оставяш във нощта.

 

И знаеш на сърцето ми мотивите

дори и по-добре от мен самата.

Грижовно сменяш мислите ми – сивите,

с най-пъстрите окраски на земята.

 

Тъй сигурна съм с Теб, мой Татко святи,

промисляш всяка стъпка в моя път.

Щом се отпусна нежно на дланта Ти,

сълзите на безсилие ще спрат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за добрите думи... но позволи ми да не се съглася с това, че не е нужно да вярваме в Бог. Никъде в Библията Той не е казал такова нещо. Даже напротив - единственият път за спасение е вярата в Бог! Но това е избор, който човек прави сам за себе си.
  • Общочовешки стихове, водещи към пътя...
    Не е нужно човек да вярва в Бога. Той го е казал. Важното е да се вярва искрено и да се вярва в нещо свято. Всеки вярва в нещо, някой, дори в невярата...
    Красиво написано откровение и послание. Последните две строфи ме развълнуваха особено много!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...