В болката е силата
Потъваме надолу, в тъмнината,
и виждаме невинни имена,
и казваме си: "О, времена, о, нрави"-
с утеха повярвали, на ниска цена...
А там, с усмивка те наказват ни,
повличат ни тягостно, с помийна тъга,
без срам, без взлом надничат в пазвите,
а ние бездушно роним свойта сълза...
Човек живее всеки миг наяве,
но пак притиснат е от лабиринт,
заблуди милиони, що да прави!?
По-силен е със болка в тоз абсурден свят!
Дори да е в жадувана планета,
без блянове завръща се и не щастлив,
със чувства наранени от несрета...
Но с Богоподобие, тъй различим!
и виждаме невинни имена,
и казваме си: "О, времена, о, нрави"-
с утеха повярвали, на ниска цена...
А там, с усмивка те наказват ни,
повличат ни тягостно, с помийна тъга,
без срам, без взлом надничат в пазвите,
а ние бездушно роним свойта сълза...
Човек живее всеки миг наяве,
но пак притиснат е от лабиринт,
заблуди милиони, що да прави!?
По-силен е със болка в тоз абсурден свят!
Дори да е в жадувана планета,
без блянове завръща се и не щастлив,
със чувства наранени от несрета...
Но с Богоподобие, тъй различим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
