27.11.2015 г., 1:30

В бялото

646 0 7


В бялото


забиват острите си върхове

в плътта на облаците-скитници

копнежите на поднебесните ни светове

прелитат я кръжащи птици

изсипва се от раните вода

изчезва в гънките на кръговрата

а ние с теб споделяме един акорд

откакто побеля от паузи земята

там някъде в душата на града

смъртта се влюбва във живота

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !)
  • "а ние с теб споделяме един акорд"...Поздравления,Лина!
  • Искам да Благодаря на всички вас, за оставените в коментарното поле впечатления. Всеки е намерил нещо за себе си в публикацията и това ме радва. Благодаря Ви!* Сърдечни поздрави!
  • Много бутикова поезия -поздрави
  • Много красиво, много образно!

    а ние с теб споделяме един акорд
    откакто побеля от паузи земята
    Браво!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...