27 нояб. 2015 г., 01:30

В бялото

651 0 7


В бялото


забиват острите си върхове

в плътта на облаците-скитници

копнежите на поднебесните ни светове

прелитат я кръжащи птици

изсипва се от раните вода

изчезва в гънките на кръговрата

а ние с теб споделяме един акорд

откакто побеля от паузи земята

там някъде в душата на града

смъртта се влюбва във живота

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !)
  • "а ние с теб споделяме един акорд"...Поздравления,Лина!
  • Искам да Благодаря на всички вас, за оставените в коментарното поле впечатления. Всеки е намерил нещо за себе си в публикацията и това ме радва. Благодаря Ви!* Сърдечни поздрави!
  • Много бутикова поезия -поздрави
  • Много красиво, много образно!

    а ние с теб споделяме един акорд
    откакто побеля от паузи земята
    Браво!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...