23.01.2016 г., 9:11  

В бялото на този свят

482 0 3

Сиропустнице,

кога ще се простим

с онова, което

мир и сън не дава?

Колко му е да го прекадим?

Който иска да го съжалява.

Двете с теб

мълчим и месим хляб,

а ръцете ни изгребват

мъката на страстната неделя.

Третите петли крещят.

Мракът тръгва си навреме.

И какво ще правим днес,

спали-недоспали,

в бялото на този свят?

През оградите от вкостенели нрави

кой смелчага тук не би задигнал,

а помолил би за къшей благ?

Кой

би дръзнал да извика и да го направи?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодарности и от мен за разбирането, Краси Чернев! Сеси, Анастасия, Лейди-Сърдечни поздрави! Благодаря Ви!*
  • Провокация голяма! Видях се в чудо за кое по-напред да мисля, четейки стиха ти, Лина!
    Но аз затова и те чета!
    Благодаря ти за тази възможност!
  • Толкова много въпроси, които чакат сввоя отговор! А дали ще го получат? Много ми хареса стиха ти!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...