23.01.2016 г., 9:11 ч.  

В бялото на този свят 

  Поезия » Друга
5.0 / 5
350 0 3
Сиропустнице,
кога ще се простим
с онова, което
мир и сън не дава?
Колко му е да го прекадим?
Който иска да го съжалява.
Двете с теб
мълчим и месим хляб,
а ръцете ни изгребват
мъката на страстната неделя.
Третите петли крещят.
Мракът тръгва си навреме. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Предложения
  • Кафето е топло, а тихият пролетен дъжд мажорно звъни по стъклото. Което прахът е написал, отми извед...
  • Тя нежната му муза беше. Изящна като порцелан във голотата си. Седеше насреща му. А той, облян от св...
  • Закъсня като цвят, избуял сред изсъхнала шума. Не отвори навреме очи, не видя, не разбра, че с любов...

Още произведения »