23.01.2016 г., 9:11  

В бялото на този свят

467 0 3

Сиропустнице,

кога ще се простим

с онова, което

мир и сън не дава?

Колко му е да го прекадим?

Който иска да го съжалява.

Двете с теб

мълчим и месим хляб,

а ръцете ни изгребват

мъката на страстната неделя.

Третите петли крещят.

Мракът тръгва си навреме.

И какво ще правим днес,

спали-недоспали,

в бялото на този свят?

През оградите от вкостенели нрави

кой смелчага тук не би задигнал,

а помолил би за къшей благ?

Кой

би дръзнал да извика и да го направи?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодарности и от мен за разбирането, Краси Чернев! Сеси, Анастасия, Лейди-Сърдечни поздрави! Благодаря Ви!*
  • Провокация голяма! Видях се в чудо за кое по-напред да мисля, четейки стиха ти, Лина!
    Но аз затова и те чета!
    Благодаря ти за тази възможност!
  • Толкова много въпроси, които чакат сввоя отговор! А дали ще го получат? Много ми хареса стиха ти!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...