В бялото на този свят
Сиропустнице,
кога ще се простим
с онова, което
мир и сън не дава?
Колко му е да го прекадим?
Който иска да го съжалява.
Двете с теб
мълчим и месим хляб,
а ръцете ни изгребват
мъката на страстната неделя.
Третите петли крещят.
Мракът тръгва си навреме.
И какво ще правим днес,
спали-недоспали,
в бялото на този свят?
През оградите от вкостенели нрави
кой смелчага тук не би задигнал,
а помолил би за къшей благ?
Кой
би дръзнал да извика и да го направи?
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
