В бъдеще време
661
0
0
Ще изтанцуваме и този блус в нощта
по волята на перлено небе -
в „часа на синята мъгла”
ръчица нежна ръката ми прие.
Насън целувах лебедова шия,
аз, „вятърът, пронизал есента”.
С приятели се мъчех да опия
и да прекърша мъката в света...
Ах, чудно божие творение -
лъч светъл през воала на нощта.
При теб намирам вдъхновение,
което ми помага да раста.
И ярък спомен оттогава
с веселие огрява мойте дни.
Навярно всяко лято отминава
с тъгата кротка в нечии очи.
В синхрон с есето на Лорелай...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
