Sep 16, 2011, 10:39 AM

В бъдеще време

  Poetry » Love
662 0 0

 

Ще изтанцуваме и този блус в нощта
по волята на перлено небе -
в „часа на синята мъгла”
ръчица нежна ръката ми прие. 

 

Насън целувах лебедова шия,
аз, „вятърът, пронизал есента”.
С приятели се мъчех да опия
и да прекърша мъката в света...

 

Ах, чудно божие творение -
лъч светъл през воала на нощта.
При теб намирам вдъхновение,
което ми помага да раста.

 

И ярък спомен оттогава
с веселие огрява мойте дни.
Навярно всяко лято отминава
с тъгата кротка в нечии очи.

 

 

В синхрон с есето на Лорелай...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...