Поредна нощ, самотна нощ пред компютъра,
само аз и един отворен прозорец в чата.
Тишината, зловещата тишина ми нашепва
за онази непозната от другата страна.
Думи, рой думи, пред очите ми се редят
икони, усмихнати лица заливат екрана.
И в мен звучи въпросът: „Коя ли е тя?"
питам се дали красива е, дали е истинска.
И във фантазията ми изплуват образа
на ангел прекрасен, облян цял в светлина.
С дълги златни коси, млечнобяла кожа,
очи, прозрачно сини като планински езера.
А тези редове от нейните думи лирични
рисуват пред мен картини райски, небесни.
Ах, как я обичам тази прекрасна непозната,
колко много я обичам тази безлика непозната.
Без да пита, ръката ми тъй сигурно изписа:
"ОБИЧАМ ТЕ" с големи букви и после ЕNTER.
Последва затишие и после милиони пъти:
„СЪЖАЛЯВАМ" - изписано с големи букви.
В този миг проряза ме ужасна болка в сърцето,
прехапах устни, сподавих вика и изключих чата.
На сутринта с надежда включих компютъра,
но нямаше ни дума от моята прекрасна непозната.
И така аз тръпнех в очакване дни, месеци, години,
но тя никога повече не ми писа, не ми отговори.
И днес седя, надявам се и си задавам въпроса:
„Дали ще те дочакам, моя сладка непозната?"
© Амбър Всички права запазени