Поредна нощ, самотна нощ пред компютъра,

само аз и един отворен прозорец в чата.

Тишината, зловещата тишина ми нашепва

за онази непозната от другата страна.

Думи, рой думи, пред очите ми се редят

икони, усмихнати лица заливат екрана.

И в мен звучи въпросът: „Коя ли е тя?"

питам се дали красива е,  дали е истинска.

И във фантазията ми изплуват образа

на ангел прекрасен, облян цял в светлина.

С дълги златни коси, млечнобяла кожа,

очи, прозрачно сини като планински езера.

А тези редове от нейните думи лирични

рисуват пред мен картини райски, небесни.

Ах, как я обичам тази прекрасна непозната,

колко много я обичам тази безлика непозната.

Без да пита, ръката ми тъй сигурно изписа:

"ОБИЧАМ ТЕ" с големи букви и после ЕNTER.

Последва затишие и после милиони пъти:

„СЪЖАЛЯВАМ" -  изписано с големи букви.

В този миг проряза ме ужасна болка в сърцето,

прехапах  устни, сподавих вика и изключих чата.

На сутринта с надежда включих компютъра,

но нямаше ни дума от моята прекрасна непозната.

И така аз тръпнех в очакване дни, месеци, години,

но тя никога повече не ми писа, не ми отговори.

И днес седя, надявам се и си задавам въпроса:

„Дали ще те дочакам, моя сладка непозната?"