В черно и бяло
Разлага се нощта
и плуват звуци в мрака.
Скрит спомен чака вън,
останал недочакан.
Истината нощем пропълзява,
в красива голота
или омразница в забрава.
Идва и лъжата
с лъскава корона,
отмъкнала отдавна
на живота трона.
Масовка от неясни силуети.
Не - ясни са. Превзети чучула
от суета обзети.
Но всичко чезне...
Утро се задава.
След него и денят.
И хукват пак
да гонят слава.
Самотна истината
в ъгъла остава.
© Виолета Томова Всички права запазени