В черно и бяло
Разлага се нощта
и плуват звуци в мрака.
Скрит спомен чака вън,
останал недочакан.
Истината нощем пропълзява,
в красива голота
или омразница в забрава.
Идва и лъжата
с лъскава корона,
отмъкнала отдавна
на живота трона.
Масовка от неясни силуети.
Не - ясни са. Превзети чучула
от суета обзети.
Но всичко чезне...
Утро се задава.
След него и денят.
И хукват пак
да гонят слава.
Самотна истината
в ъгъла остава.
© Виолета Томова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
