6.01.2024 г., 11:53

В Деня на Богоявление

468 8 13

В Деня на Богявление търсим 

Кръста на Спасението 

в дълбоките води на реката. 

Там,край нея кънти от бреговете 

битката на старата и новата вяра. 

Господи, 

Стоиш над тях и молитва за упокой

Душата Ти измолва!

И мълчанието Ти дочува 

сълзите на умиращите като отронена 

въздишка...

Нима невинните ще са агнеца 

на саможертвата Ти?

Навлизаш в Йордан, 

там Йоан 

Те свързва чрез водата 

със Небето и Земята. 

И Ти поемаш от "Осанна"

към "Разпни Го"!

А в нозете Ти под Кръста 

продължават да се бият...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за мъдрите слова, г-жо Мазлум!🙏
  • "Нима невинните ще са агнеца /на саможертвата Ти?" Теология, философия, трезв житейски взор в един стих! Бог жертва себе си чрез саможертвата на невинните. Премълчана антитеза: "Бог не обитава душите на предателите и насилниците". Дълбоки истини има в тази творба! Поздравления, г-н Станев!
  • Благодаря за Любими, Юри!
    Благодаря за коментарите и оценките, Ники, Деа,Младен, Латинка-Златна и Елка!
    Честито Богоявление,приятели!
    Как да Го посрещнем,всеки сам избира...🙏
  • Все търсим Кръста на Спасението! Честито Богоявление, Стойчо! Прекрасен стих!
  • "А в нозете Ти под кръста
    продължават да се бият..."
    Замислящо!...
    Честито Богоявление и от мен, Ranrozar (Стойчо Станев)! На теб и семейството ти желая здраве и благополучие!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...