В доброто сме вечни
Във този свят тъмен и болен
сме разпнати в залеза бледен.
Тук Слънцето вече е морно,
дъхът на надеждата – леден.
Остана ни вяра безмълвна,
която да гали душите.
Тъма от злини ни погълна
и няма ни, плачат звездите.
Добро ни е нужно в сърцата
и след като в нази възкръсне,
тогава ще грейнат делата,
които леда ще отблъснат.
Тук кръста във мъки си носим,
когато в доброто живеем,
но всички свръхземни въпроси
в сърцата да пазим умеем.
Делата по пътя ни земен
ще грейнат в безкрая далечен.
Телата ни тука са тленни,
в душите ще станем човеци.
Когато отвъд ще преминем,
доброто ще стигне далече.
Оттук ще си нявга заминем,
но само в доброто сме вечни.
©️ Дарина Дикова, 2025 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дикова Всички права запазени
