В друг живот...
Със тебе ще срещнем в друг живот.
Във този не е писано да бъде.
Отдавна стана време за любов
и все към теб вървях, но се загубих.
Сезони ще се сменят и години,
когато те намеря, ще съм див копнеж,
ще бъда в облаци, небесно-сини,
а не студен, горчив валеж.
Тогава ще съм истинско начало,
олекнал от душевната тъга,
от мрачното пречистен, чак до бяло,
да можеш да ме видиш, че блестя.
Ще бъдем като две планети,
самотни в необятната Вселена,
Луната и звездите ще ни светят,
когато ще се слеем. До блаженост.
Сега все още е болезнено,
не искам да си птица без крила!
Лети, че пускам от клетката
на моята тъй влюбена душа.
А аз ще си нарамя спомени
за толкова мечтани залези,
в сълзи от мъка, неотронени,
ще бъда сам на всички празници.
И вечно теб по пътя си ще търся,
във всяка част от мене ще си Ти.
Обичай ме, задръж ме и не пускай
и аз ще те даря със красоти...
Danny Diester
02.11.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
