6.09.2013 г., 12:32

В другия живот

663 1 8


В другия живот

 

В дома си пуст прибирам се с крачки умерени,

съдбата пагубно постави ме в стъпки неуверени,

да имам най-ценното  - семейството по уважение,

без любов, без страст – само отговорно задължение!

 

Виновна много съм пред себе си и пред съдбата,

категоричен, ясен знак  ми даде тя самата,

че трябваше тогава да се боря Аз за любовта си,

но уморено се отказах,  носеща до днес скръбта си!

 

Сега живея ужасяващо прекрасно и щастливо,

като непотребна твар живуркам, боязливо,

предадох любовта си, заради разума безумен,

един живот премина,  сега и завинаги погубен!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Краси, благодаря ти Надежда винаги има, особено за след това
  • За съжаление тези които живеем по този начин сме толкова много. Мисля, че наближава времето когато ще се промени човешкото мислене и ще бъдем по-свободни и щастливи. Не губи надежда, нищо не е изгубено докато сме живи, а и след това.
  • Знаеш ли, Исмаил, от кога я чакам тая вечност... Нещо с действителността все се разминаваме . Благодаря за искрените думи.
  • Човек не може да поправи миналите си грешки , но ако има такава вьзможност ,какво от това?Всичко е временно и преходно на този свят,включително и ние.Вечността е там..горе!Трябва да се опитваме да имаме готовност за нея.Всичко друго е льжа и измама!Не сьжалявай за нищо!
  • Могат да не ни правят по - силни но остават в миналото...Препоръчвам ти да прочетеш стиха ми "Усмивка", който чака одобрение и да се усмихнеш!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...