12.02.2008 г., 9:37 ч.
В дупка
Изчезва мисъл в дупка на стената
и звярът в мен отново е свободен;
къде ли бърза, някой ли го чака?
Дано не бъде пак забравен спомен!
С мълчание се реже тишината,
със крясък, който нямат гласни струни
и, вярвай ми, той стига небесата,
а не смирение и мили думи.
В една реалност, твърде изкривена,
да си свободен носи ти вина,
от скука, ежедневно променена,
не знаеш: жив си ти или съня?
Сложете в клетка осъзнатото,
задавяте ме с вашата надежда,
изгубени сме в непознатото,
човекът само паднал мил изглежда.
Изчезва мисъл в дупка на главата,
какво ли си говорят със куршума:
дали за миналото и съдбата
или, че утре пак започва филма?
и звярът в мен отново е свободен;
къде ли бърза, някой ли го чака?
Дано не бъде пак забравен спомен!
С мълчание се реже тишината,
със крясък, който нямат гласни струни
и, вярвай ми, той стига небесата,
а не смирение и мили думи.
В една реалност, твърде изкривена,
да си свободен носи ти вина,
от скука, ежедневно променена,
не знаеш: жив си ти или съня?
Сложете в клетка осъзнатото,
задавяте ме с вашата надежда,
изгубени сме в непознатото,
човекът само паднал мил изглежда.
Изчезва мисъл в дупка на главата,
какво ли си говорят със куршума:
дали за миналото и съдбата
или, че утре пак започва филма?
© Веселин Веселинов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
задавяте ме с вашата надежда,
изгубени сме в непознатото,
човекът само паднал мил изглежда.
***
Истина! -
Май си завършил психология....
-
С мълчание се реже тишината,
със крясък, който нямат гласни струни
и, вярвай ми, той стига небесата,
!!! -
Силно и истинско! Страхотно!
Браво, Веселин. -
Да, браво и от мен за позицията, прозорливостта
и поетиката!!! -
Сложете в клетка осъзнатото,
задавяте ме с вашата надежда,
изгубени сме в непознатото,
човекът само паднал мил изглежда.
Прозрял си го! -
Много мъдро и вълнуващо!Поздравления!
-
"С мълчание се реже тишината,
със крясък, който нямат гласни струни.."
Невроятно е!!! Браво! -
Много, много ми хареса!!!
-
Здравей Веско!
Един от любимите ми твой стихове, коментара е излишен!
Знаеш че съм ти фен! -
Привет!
Сложете в клетка осъзнатото,
задавяте ме с вашата надежда,
изгубени сме в непознатото,
човекът само паднал мил изглежда.
Прочетох го няколко пъти и всеки пътнастръхвах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти за удоволствието, което ми доставяш с поезията си!
Как съм те пропускала досега?!...