Изчезва мисъл в дупка на стената
и звярът в мен отново е свободен;
къде ли бърза, някой ли го чака?
Дано не бъде пак забравен спомен!
С мълчание се реже тишината,
със крясък, който нямат гласни струни
и, вярвай ми, той стига небесата,
а не смирение и мили думи.
В една реалност, твърде изкривена,
да си свободен носи ти вина,
от скука, ежедневно променена,
не знаеш: жив си ти или съня? ...