ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
20.09.2014 г., 9:47 ч.

В душата е есен 

  Поезия » Любовна
514 0 4

Аз не плача, любима, не плача...

Само кленът се склопи в молитва.

Есента ни дойде неудачно.

Нещо сякаш с ятата отлитна.

 

Аз не плача... Това е от вятъра.

Завъртя пъстро снопче от листи

и напомня вечерта и театъра

и ми беше и мила, и близка.

 

Аз не плача... Не гледай сълзата!

Просто дъжд тече по ресниците.

От тъга пожълтя и брезата.

А очите... Очите са в птиците...

 

Аз не плача... Това е от спомена.

Той изтече с вода по асфалта.

Листопадно... Мелодия огнена...

Баритон във акорд с контраалто.

 

Аз не плача... Студът само хапе

и очите са звезди заблестели.

Лист от дъб и топола окапаха

и са заедно в златна постеля.

 

Аз не плача... В душата е есен

и звучи със магия дъждовна.

С цвят на мед е и моята песен,

уж самотна, а до болка любовна...

 

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??