В душата е есен
Аз не плача, любима, не плача...
Само кленът се склопи в молитва.
Есента ни дойде неудачно.
Нещо сякаш с ятата отлитна.
Аз не плача... Това е от вятъра.
Завъртя пъстро снопче от листи
и напомня вечерта и театъра
и ми беше и мила, и близка.
Аз не плача... Не гледай сълзата!
Просто дъжд тече по ресниците.
От тъга пожълтя и брезата.
А очите... Очите са в птиците...
Аз не плача... Това е от спомена.
Той изтече с вода по асфалта.
Листопадно... Мелодия огнена...
Баритон във акорд с контраалто.
Аз не плача... Студът само хапе
и очите са звезди заблестели.
Лист от дъб и топола окапаха
и са заедно в златна постеля.
Аз не плача... В душата е есен
и звучи със магия дъждовна.
С цвят на мед е и моята песен,
уж самотна, а до болка любовна...
© Красимир Дяков All rights reserved.
