Ела във малката колиба.
На прага чакам тебе уморена.
От уличната лампа светлина примига
и бяла пряспа с тъжен поглед стене.
А боровете в тишината плачат.
Обули заскрежените ботуши.
С клони ледени душата ми прегръщат...
Тя, откакто тръгна обич моя, не е съща... не е съща...
Пръстите измръзнали докосват
алените устни тъй самотни.
И опитват се от спомена да вкусят -
допир, нежност, любовта ти. ...