В душата ми е зима
Ела във малката колиба.
На прага чакам тебе уморена.
От уличната лампа светлина примига
и бяла пряспа с тъжен поглед стене.
А боровете в тишината плачат.
Обули заскрежените ботуши.
С клони ледени душата ми прегръщат...
Тя, откакто тръгна обич моя, не е съща... не е съща...
Пръстите измръзнали докосват
алените устни тъй самотни.
И опитват се от спомена да вкусят -
допир, нежност, любовта ти.
Ала вледенените висулки зазвънтяват.
И ледът пробожда хилядите рани.
Мирисът на студ в душата ми се връща...
Тя, откакто тръгна обич моя, не е съща... не е съща...
И безсилна свличам се на прага.
На сърцето мое - малката колиба.
Онзи огън все за нас го паля!
Ти откакто тръгна... във душата ми е зима!
© Цветето Б. All rights reserved.
