В душата на розата диша
любовта,
в нея диша скръбта,
във неземно единство
там живеят два свята,
в окръжност тя раздава
красотата,
в опадващи листа разказва
сагата на любовта.
В душата на розата
остава верността
и вятъра от нея
нищо не остава,
освен спомена
за суетата.
© Димитър Георгиев Всички права запазени