22.05.2024 г., 8:59

В дванадесет и две секунди пак...

871 5 3

1.

 

В дванадесет и две секунди пак

е дежавю от приказката луда.

Приседнал съм пред дворцовия праг

с пантофката принцесена във скута.

 

Каква бързачка само, що за бяг?

Не я настигам все и все се чудя,

и балът продължава все - бардак

на суетата шумна по принуда.

 

И ето го - свидетел гаден шута

с рефренче се занася тука смешно:

" Наполовин е любовта обута... "

 

Но стига вече. Пускам аз обява

във вестника ни кралски: " Търся спешно

принцеса с липсваща пантофка лява. "

 

2.

 

Дотолкова ли бях се замечтал? -

изпуснах аз пантофката и тя

строши се в стъпалата - от кристал

била, нали... и край с една мечта.

 

И кавър версията е провал,

в сценария изгубен, без следа,

се лутам сам и шутът пак без жал

рефренчета редува си в нощта:

 

" Каляската от тиква е, но тиква

е по- голяма, гледам, някой тук.

Принцесата избягала е с друг... "

 

Съдбата иронично ми намигва.

На бала връщам се. Какво остава?

Ще се натряскам яко, до забрава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усмихна ме, Асенчо!
  • Ами не се знае... Той, алкохола не си стои мирно и тихо като в шишето! Благодаря ти за коментара, Стойчо! Бъди вдъхновен!
  • Не всяка несподелена любов клони към запой...
    Току-виж и някой след това налитне на бой!😂

А тази що избрал си – не е тя

Е, чуй ме, принце, беше от кристал
пантофката. И счупи се накрая.
Принцесата, която си избрал,
безпаметно се влюби, в глашатая.
А ти върви си! Чакат те на бал, ...
730 3 4

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...