В дванадесет и две секунди пак...
1.
В дванадесет и две секунди пак
е дежавю от приказката луда.
Приседнал съм пред дворцовия праг
с пантофката принцесена във скута.
Каква бързачка само, що за бяг?
Не я настигам все и все се чудя,
и балът продължава все - бардак
на суетата шумна по принуда.
И ето го - свидетел гаден шута
с рефренче се занася тука смешно:
" Наполовин е любовта обута... "
Но стига вече. Пускам аз обява
във вестника ни кралски: " Търся спешно
принцеса с липсваща пантофка лява. "
2.
Дотолкова ли бях се замечтал? -
изпуснах аз пантофката и тя
строши се в стъпалата - от кристал
била, нали... и край с една мечта.
И кавър версията е провал,
в сценария изгубен, без следа,
се лутам сам и шутът пак без жал
рефренчета редува си в нощта:
" Каляската от тиква е, но тиква
е по- голяма, гледам, някой тук.
Принцесата избягала е с друг... "
Съдбата иронично ми намигва.
На бала връщам се. Какво остава?
Ще се натряскам яко, до забрава.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
