В дълбините на утрото
Умората цари навсякъде отново
след напрегнатия тежък ден
и в тихото очакване на нещо ново
в тъмното стоиш смутен.
Премисляш грешки и проблеми,
които ежедневно виждаш -
неразрешими са те може би, големи,
на всичките се за минута спираш.
И неусетно как, но съмва се навън,
трепти зората, кристален блясък светва
и чуваш ти да пее тих камбанен звън
във ранна тишина приветлива.
И утрото със пурпурни лъчи
пристига сякаш с колесница
и гали с нежност твоите коси
като с грижовните крила на птица.
Тогава се заражда нов живот,
поднасящ срещи и раздели, мъка, радост,
пленявайки те с неустоим разкош,
даряващ сили и неземна младост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Всички права запазени