2.08.2007 г., 20:17

В дълбините на утрото

953 0 6
В дълбините на утрото

Умората цари навсякъде отново
след напрегнатия тежък ден
и в тихото очакване на нещо ново
в тъмното стоиш смутен.

Премисляш грешки и проблеми,
които ежедневно виждаш -
неразрешими са те може би, големи,
на всичките се за минута спираш.

И неусетно как, но съмва се навън,
трепти зората, кристален блясък светва
и чуваш ти да пее тих камбанен звън
във ранна тишина приветлива.

И утрото със пурпурни лъчи
пристига сякаш с колесница
и гали с нежност твоите коси
като с грижовните крила на птица.

Тогава се заражда нов живот,
поднасящ срещи и раздели, мъка, радост,
пленявайки те с неустоим разкош,
даряващ сили и неземна младост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вики,чудесен стих,мила!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Нека всички утрини са такива! Прекрасно.
  • ,,И утрото със пурпурни лъчи
    пристига сякаш с колесница
    и гали с нежност твоите коси
    като с грижовните крила на птица.''

    Каква красива и спокойна утрин!!!
    Желая ти всяка утрин да бъде такава!
    Поздрави, Вики!

  • Благодаря на всички!Поздрави и от мен!
  • Хубава утрин Вики!
    Поздравявам те!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...