ИнаКалина
523 11428
23.11.2021 г., 22:10 ч.

В ехото на пролетна камбана 

  Поезия » Философска, Друга
494 9 12

Есента си тръгва недолюбена.

Слънцето е уморено, сляпо.

Вятърът разнася бясно клюката,

че е имал нещо общо с лятото.

 

Време е да си запаля огън.

Не че под клепачите не па́ри.

Но небето как...

С какво за бога да го нарисувам, да е шарено?!...

 

Чувството за зима е измамно.

Миниатюрен нокът на кутрето.

Прави се или не вижда мама

стръкче сняг в косите на детето си.

 

Този път изпращам друга есен.

Кучето не лае след кервана.

Ще отгледа вълк, а аз – последна песен

в ехото на пролетна камбана.

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Нина. Пиша, бриша, когато ми дойде ищах..
  • Красиво е. Хареса ми.
    Всеки има своите моменти на тъга, това ни прави хора. Важното е да не се оставяме да ни погълне.
    Продължавай да пишеш!
  • И красиво, и смее ли някой да ти каже нещо?
  • Много е удобно - обуваш, който ти падне ... аа, чай ще пийна! Благодаря ви, Наде, Таня.
  • Звучи ми зряло и малко примирено. Обувай различните чорапи и идвай на липов чай и бисквитена торта! Чу ли? А сериозно - разкошно е!
  • Тъжно, но хубаво...
  • Благодаря ви за коментарите Миночка, Димитър, Роси и Вили!
  • "С какво за бога да го нарисувам, да е шарено?!..." Хванах се за тази светлина!
    Не се страхувайте от дъжда, той идва да ви каже че сте живи и свободни....
  • Краси, някак тъжно и носталгично! Понякога наистина изпращаме една различна есен, оставила по нечия душа ръжда!
  • Многопластово е, може да се тълкува различно. Хубаво пишеш.
  • Хубаво е, че те е "подразнил" текста. Имам си тези моменти. Благодаря, че го прочете и коментира, щураче.
  • Хмм, странни мисли, неразбираемо за мен, иначе усещането е тъжно
Предложения
: ??:??