В гнездото...

Остави ме в гнездото
На пилета крякащи
В безизбежната си съдба

Къде са всички несбъднати мигове

В старите книги...
във философията на живота,
в мечтите на малките пилета...

Къде са всички несбъднати мигове

В празничните светлини
и недопитото вино
на снежната покривка

В празникът на сливането
и силата на убеждението
в обърканите ходове на играта
в смелостта на пилето
да счупи своята черупка
да полети сред хубавите птици
да запее в хора на небесата
да има силата на крилата

Къде са всички несбъднати мигове

В желанието да спреш целувката
капчиците нежност изтичаща по пръстите
В очакване на чудото
да превърне сълзите в кристали.

Да, няма несбъднати мигове
има неизживяни обещания,
които пилетата сами си дават...

Остави ме в гнездото..
Там плачат струните
на вярата и отчаянието,
на силата и страхът.

От толкова несбъднати мигове....
От толкова неполетяли чудеса
От толкова... толкова много пилета
Крякащи в своето очакване.