В гората
762
0
0
Утро... Вървя по поляна,
от слънце обляна...
Гората да вляза ме кани –
дървета от слънце огряни...
Лъчите провират се тайно
и галят ме топло, безкрайно...
Гората ми тихо шепти –
„Наша невеста си ти?”
Дърво прегръщам с усмивка –
„Туй се казва интересна забивка!”
А птичките пеят сватбена песен...
Прекрасен е тука животът и лесен!
Със сигурност утре Гората отново
пак тук ще ме чака със клетвено слово.
И тайни свои ще сподели...
Дали? Не знам, може би...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени
