В гората

Poetry

757 0 0

Утро... Вървя по поляна,

от слънце обляна...

Гората да вляза ме кани –

дървета от слънце огряни...

Лъчите провират се тайно

и галят ме топло, безкрайно...

Гората ми тихо шепти –

„Наша невеста си ти?”

Дърво прегръщам с усмивка –

„Туй се казва интересна забивка!”

А птичките пеят сватбена песен...

Прекрасен е тука животът и лесен!

Със сигурност утре Гората отново

пак тук ще ме чака със клетвено слово.

И тайни свои ще сподели...

Дали? Не знам, може би...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0