Утро... Вървя по поляна,

от слънце обляна...

Гората да вляза ме кани –

дървета от слънце огряни...

Лъчите провират се тайно

и галят ме топло, безкрайно...

Гората ми тихо шепти –

„Наша невеста си ти?”

Дърво  прегръщам с усмивка –

„Туй се казва интересна забивка!”

А птичките пеят сватбена песен...

Прекрасен е тука животът и лесен!

Със сигурност утре Гората отново

пак тук ще ме чака със клетвено слово.

И тайни свои ще сподели...

Дали? Не знам, може би...