13.02.2016 г., 19:57

В гората

485 0 1

В гората

 

Изтегнах се в гората дива...
А Пролетта край мен цъфти.
В небето синева красива,
край слънцето се настани.

И малко облаче бухлато,
сравнява се сега с Рембранд...
В шубрака пее птиче ято-
възторга птичи е голям!

И аз съм птичка волно крила,
подготвям се да полетя.
В душата ми напира сила,
да литна аз и да не спра!

Света аз искам да прегърна,
от светли чувства окрилен,
на всички с обич да отвърна,
да е щастлив света край мен!
     1999г.София


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...