В гората на прегръдките ти се изгубих.
От извора на устните ти се напих.
Сега си пак със нея и сте влюбени,
а аз съм пак сама със моя стих...
И пак се моля, чакам и не зная
кога при мен ще се завърнеш ти.
Без теб животът ми пустиня е безкрайна.
Отново моля Бог да ми прости...
Затуй, че до полуда те желая,
затуй, че пак ще съгреша в нощта...
А другата пак няма да узнае,
за моя грях, за любовта... ...