В гората на прегръдките ти се изгубих...
В гората на прегръдките ти се изгубих.
От извора на устните ти се напих.
Сега си пак със нея и сте влюбени,
а аз съм пак сама със моя стих...
И пак се моля, чакам и не зная
кога при мен ще се завърнеш ти.
Без теб животът ми пустиня е безкрайна.
Отново моля Бог да ми прости...
Затуй, че до полуда те желая,
затуй, че пак ще съгреша в нощта...
А другата пак няма да узнае,
за моя грях, за любовта...
В гората на прегръдките ти ще се губя,
от извора на устните ти пак ще пия,
дори да ида в ада, аз не се страхувам,
защото ти си моята магия...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Иванова Всички права запазени
