Dec 18, 2007, 9:25 AM

В гората на прегръдките ти се изгубих...

  Poetry » Love
1.6K 0 8

 

 

В гората на прегръдките ти се изгубих.

От извора на устните ти се напих.

Сега си пак със нея и сте влюбени,

а аз съм пак сама със моя стих...

 

И пак се моля, чакам и не зная

кога при мен ще се завърнеш ти.

Без теб животът ми пустиня е безкрайна.

Отново моля Бог да ми прости...

 

Затуй, че до полуда те желая,

затуй, че пак ще съгреша в нощта...

А другата пак няма да узнае,

за моя грях, за любовта...

 

В гората на прегръдките ти ще се губя,

от извора на устните ти пак ще пия,

дори да ида в ада, аз не се страхувам,

защото ти си моята магия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...