Dec 18, 2007, 9:25 AM

В гората на прегръдките ти се изгубих...

  Poetry » Love
1.6K 0 8

 

 

В гората на прегръдките ти се изгубих.

От извора на устните ти се напих.

Сега си пак със нея и сте влюбени,

а аз съм пак сама със моя стих...

 

И пак се моля, чакам и не зная

кога при мен ще се завърнеш ти.

Без теб животът ми пустиня е безкрайна.

Отново моля Бог да ми прости...

 

Затуй, че до полуда те желая,

затуй, че пак ще съгреша в нощта...

А другата пак няма да узнае,

за моя грях, за любовта...

 

В гората на прегръдките ти ще се губя,

от извора на устните ти пак ще пия,

дори да ида в ада, аз не се страхувам,

защото ти си моята магия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...