Dec 18, 2007, 9:25 AM

В гората на прегръдките ти се изгубих... 

  Poetry » Love
1164 0 8

 

 

В гората на прегръдките ти се изгубих.

От извора на устните ти се напих.

Сега си пак със нея и сте влюбени,

а аз съм пак сама със моя стих...

 

И пак се моля, чакам и не зная

кога при мен ще се завърнеш ти.

Без теб животът ми пустиня е безкрайна.

Отново моля Бог да ми прости...

 

Затуй, че до полуда те желая,

затуй, че пак ще съгреша в нощта...

А другата пак няма да узнае,

за моя грях, за любовта...

 

В гората на прегръдките ти ще се губя,

от извора на устните ти пак ще пия,

дори да ида в ада, аз не се страхувам,

защото ти си моята магия...

© Христина Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??