В гордостта се заклех
Пазя последното лято в очите,
като пролетна, цветна дъга.
Беше август. Двадесет и пети.
Пустинно се научих да мълча.
.............
Слънцето бе спряло синевата.
Облак покрай него опустял.
В дъното студена бе душата,
твойто име някой бе прибрал.
Там, в прибоя на морската пяна,
черни гларуси виха крила.
А в очите на бялата врана
спеше тежка, метална сълза.
В беззъбата шир над главата ми
вместо птици, летяха орли.
Вместо нежния шум на перата им,
дочувах съскане на змии...
Изкрещях, ала нищо не казах.
Обеднях, ала нищо не взех.
Като жадна пустиня пролазих,
но мълчах. В гордостта се заклех!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
