22.07.2023 г., 11:41 ч.

В гравитацията на злото 

  Поезия » Друга
277 3 33


Мечтите ми са вашите кошмари.
Кошмарите ви, мои са мечти.
Храната ми сърца са и души!
Дъхът ми е жарава и поквари.

Когато се събуждате със писък,
а пък чаршафите вонят на пот,
тогава, знайте, вашият живот,
е някъде във черния ми списък.

Когато чувствате невидимо присъствие
във празнотата, някъде зад вас,
познахте ли? Това отново пак съм аз -
Неканен гост и смъртоносно бедствие!

Когато лудост в мислите ти броди
и безумие от ада ти шепти,
тогава виж се в своите очи,
и ще ме видиш в себе си, теб водя.

Уплашен ли си? Твоят страх изпивам -
Добре дошъл в кошмара си наживо!
Тук даже в раждането се убива,
а аз... сърцето и душата твои имам!...

18.07.2023.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • лелеее... кошмар!
  • Не съм, дядовото, сънувах, че съм дяда Коледа и млади мамчета ми сядат на коленете 🤣
  • Добро утро, дядо! Надявам се да не си сънувал кошмари.
  • Лека и от мен!
  • Пожелавам ти го!
    От сърце!
    И спирам тук, че пак ще влезем в лабиринта на лафенето 🤣
  • То и аз отдавна съм за дядо - голямата на 30, малката на 28... ама не си дават зор.
  • Мерси, дядовото, жив и здрав да си ми 😊
    Знаех си, че ще ме разбереш, за разлика от доста хора тук, които в творбите си чудеса от доброти правят, а иначе демонстратират тотална липса на емпатия и човечност...
    Хубава вечер, приятел.
    Хъм, дядо?
    Странно ми звучи, но това си е истината 🤣
  • Честито, дядо Джорд! Спираме!
  • Не съм запознат с цитираната творба, а името на автора сякаш ми е познато, но мисля, че просто се заблуждавам в случая.
    Благодаря за информацията и за включването ти, Жан-Кристоф.
    Димо, задълбахме в тъмната материя, а точно днес не ми се ще да е така.
    Така да се каже, станах дядо на млади години (на едната ми сестра едното момиче вече е майка) и ми се ще да прекратя темата с дяволийте на рогатия.
    Но и аз съм си виновен! Баш това и да пусна днес...
  • Вярвам му. Това, че влияят на духовните настроения е така. Но то е валидно за всеки човек, без изключение. Но преживяването на живо е друго ниво.
  • "Писмата на Душевадеца", от Клайв Луис е написан точно в такъв дух. Класика в християнството. Авторът описва тактиката на демоните, които влияят на духовните настроения на човека. Всичко това е поднесено с много приятен хумор. Но помолен от читателите да продължи да пише в този дух, казва, че е изключително трудно да се вживее в образите си и много му натежавало това превъплъщение.
  • С нищо не може да се сравни. Дори е навъзможно да се опише с думи на човешки език.
  • Има истина в думите ти, но ще кажа, че примерно, има филми, които не мога да гледам именно заради това.
    Примерно, тези на ужасите, в голяма част са ми такива. И не само при мен е така.
    А книгите с ужаси са сред четивата, които чета...
    Но пред това, в реала, те бледнеят тотално - там не можеш до дръпнеш щепсела, или да смениш програмата. Факт!
  • На мен няма как да ми е зловещо. Зловещото и истинският ужас е когато го изживееш на яве и останеш жив... и що-годе психически здрав. Това последното е рядкост.
    Те притежават такъв потенциал от тъмна енергия... с нищо земно и познато не може да се сравни.
    А най-странното е, че това някак те привлича против всяка здрава логика. Поне при мен е така.
  • Спокойно, Таня, нито ми е любима тема, нито тепърва ще стане.
    Просто ми дойде, като идея.
    Виновно е предизвикателството ми, стана ми интересно, как аз бих го интепретирал, та оттам този резултат.
    Даже и днес сътворих нещо от съвсем друг ъгъл пак по нея и утре ще го пусна.
    Димо, наистина не е хубаво, дори съжалявам, че го написах и пуснах, но тъй като не трия пък, ще го оставя, но смятам никъде повече да не го публикувам.
    Зловещо ми е дори на мен.
  • О, и аз имам опит. Но като мине време и дяволията пак ме подхваща. Нямам искрено покаяние! Това е очевидно.
    А зная, че и дявола съществува и демоните съществуват. Не го вярвам, а го Зная! Защото съм се сблъсквал с тях лице в лице (макар и с тези от нисшите рангове).
  • Не дърпайте дявола за опашката! С него шега не бива! Казвам го от личен опит.
  • И аз много се заигравам, Таня... това не е хубаво и го зная. Затуй като се посъберат - трия всичко. После пак и пак...
  • И все пак, изразявам лично мое мнение, Гоше, заигравка с дявола и злото не бива да се прави! Иначе, да, оригинално е стихотворението, но повече недей !
  • Благодаря, че се отби, Жени.
  • много наситено... много...
  • Мерси за подкрепата, колежке 👍🙃👍
  • Не си, не си, колега! Жегата е над всички! 😀😂🤣
  • Даниела, то това на шизофрения мяза, мойто.
    Мерси с усмивка 😊
    ПП
    И нося отговорност само за своята диагноза, но пък е хубаво, че не съм сам 🤣
  • Боже, то и аз не съм ангел небесен, но тая жега май удари една струна от субконтра октава (и не само на твоята страничка, Георги Но признавам, много добър поетичен актьор си, ролите добре ти се удават!!! Поздрав!🌞🌞🌞💖
  • Помня.
  • Казах ти, че го харесах още тогава.
  • Вече го Чакам с нетърпение, Ничка!
    Време бе да се завърнеш и с публикация.
    Щеше да е готино да е там, но това си е твой избор.
    Доколкото относно темата, ще прозвучи, може би, нескромно, но по подобно нещо ми се пише.
    Даже преди малко пак си написах нещо по нея за тренировка на това, което ми е в черепната кутия.
    Благодаря за чудесното включване!
  • Доста мрачно присъствие!
    И аз направих нещо такова, примесено с моята провокативност и нестандартност, с тематиката -"Черепът, гнездо за мечти и дом на кошмари"!
    Няма да участвам, но ще го кача скоро!
    Но пък ще е различно, от всичко качено досега!
    Тук ми харесва тази твоя провокация и излизане извън рамките!
    Поздрави, Гош!
  • То, затова и го написах толкова дълъг и обстоен, Скити, да не би да помислят хората, че аз съм антихристът 😊
    Мерси за включването.
  • Добре се справяш и ти се получава да влизаш в образи! И аз се запитах като Таня, но видях коментатите
    Поздрав, Георги!
  • Таня, много точно позна, кой се крие в лирическия.
    Обичам да влизам в образи - бил съм дърво, дъжд, сериен убиец дори в стих, писал съм даже и от позицията на жена, защо не и това да експериментирам?...
    Освен това реших да се заиграя и със своето предизвикателство, въпреки че нямам право на участие, но извън него мога.
    И да не бъркаме лирическия с автора, че на този принцип голям брой от публикуващите са си направо ангели.
    Последното, казано с усмивка.
    Благодаря ти, че коментира тази ми малко зловеща римувана провокация.
  • Това от името на Дявола ли си го писал, Гоше? Как пък ти дойдоха тези думи?
Предложения
: ??:??