vega666 (Младен Мисана)
1671 14302
29.11.2020 г., 8:41 ч.

В гънката на полумрака 

  Поезия
607 14 12

Понякога се губя в полумрак,

защото светлината е опасна.

И свикнах с нея, както свикваш с враг,

луната похитил със слънце ясно.

 

Но полумракът има две лица.

Едно за белия овен от Горно царство.

А другото - за черната овца -

онази - блудната, сред божие коварство.

 

Оставям вечно раздвоения си аз,

в любов последна дирещ избавление,

със себе си застанал пак анфас

пред входа чер на ново измерение.

 

Животът - този лунатичен транс,

с нелепа същност не предлага смисъл.

Сребрее бъдеще - последен реверанс,

цунами от Отвъдното, или амнистия.

 

А хоризонтът - кратер е на антисвят,

или пък примка върху шия на обесен.

Конвулсно рита той с крака към своя врат

и с мъртви устни пее жива песен.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Зоната на здрача... Поздравления!
  • Браво!
  • Благодаря на всички коментирали, оценили и поставил в Любими това скромно стихотворение! Да имате много радостна и успешна нова седмица и Бог да ви пази. Вашите истински и оригинални коментари, без капка дежурност, ме развълнуваха. Те са и толкова задълбочени, че е невъзможно, а и не е редно да ги коментирам на свой ред. Моят начин на писане на поезия е много прост. Диктуват ми Отгоре, а аз само записвам. Затова понякога ми е трудно да обясня записаното. Например изразът "божие коварство" ми бе спуснат Отгоре. Не съм влагал тънки тълкувания в него. Интуитивно налучквам смисъла му и смятам, че той може да бъде усетен от онези - близки до съдбата на Йов. Сиреч загубилите нещо толкова свидно, че след това животът им е вече като дъно на пресъхнал кладенец!
  • За мен остана непонятен израза „божието коварство“, въпреки че внимателно разчетено тук може би точно си избрал малка буква в изписването и не си имал предвид Божие (отнасящо се до Бога), а божие (отнасящо се до божество или идол), защото макар да се говори за блудна, заблудена овца, едновременно внасяш смисъла, че тя е черна, отличаваща се, нарочена за жертва, предопределена, което не се свързва с Божественото учение.
  • И този път не правиш изключение, хвърляйки читателя в буен поток от размисли. Когато светлината се превърне във враг на съществуването, което е възможно единствено в светлина, това привежда душата към една болезненост, причинена от осветяване на отворените ѝ рани. Душата се измъчва между мрака, в който би се укрила, но който помрачава нея самата и между блясъка на светлината, която откроява нещо непреодолимо, което би трябвало да остане тайна. Полумракът е недоосветеността на чувствата и мислите, притъпяващ душевния сблъсък. Загуба на смисъл в сомнамбулното съществуване отвежда към момента на екзекутирането, в което се чувства прокълнатост, ако и да остава надежда за живота на съхраненото слово. Силно, но и болезнено!
  • Много ми хареса! Съвършенство от образи, красота и философия! Поезия, която кара да се връщаш пак и пак... Потапя в картини, учестява дишането, замисля, обърква, кара да чувстваш, мислиш, търсиш, намираш все нови и нови неща... Обичам да препрочитам твоите стихотворения, защото има много, много заложено в тях. Не само образи, метафори, ти изграждаш съвсем автентичен нов свят. В реалността, ако се обърнеш настрани, пак ще видиш нещо. Не във всяко стихотворение е така. Но тук определено е. Живо, дишащо стихотворение - с характер, поглед и мироглед. Както и контекст, благодарение на автентичната философия в него.
  • Раздвоението е творчески разнолом в душата на поета. Това е мъчително състояние на съмнение, загуба на вяра и изтощение.
    Докато отново се зареди с добро настроение творецът живее в един свят на сенките от пещерите на сънищата...
    Психологически последствия няма, освен ако не попадне човек на "загрижени " и твърде разтревожени "специалисти по всичко!"🤯
  • Прекрасен стих, който грабва вниманието още от заглавието! Този полумрак с две лица - бяло и черно! Също като живота - "този лунатичен транс, с нелепа същност", на който хоризонтът е един антисвят...Поздравления, невероятно е!
  • Силен стих и силен финал. Позвления!
  • Образът на "гънка в полумрака" е страхотен...
    По дух е като "Джек от сенките" - разбира се, по дух, не тематично.
    Препоръчвам.
  • Нямам думи!
    Само ще перефразирам една поговорка:Колкото и пътища да водят към истината, те не променят истината...
    Уникално майсторство, Младене, във всеки ред- мъдрост, прозрения и образност, които се помнят.... И какъв финал!!! Аплодисменти!
  • Адмирации за стиха ти, Младен! Докосваш...!

    "Понякога се губя в полумрак,

    защото светлината е опасна.

    И свикнах с нея, както свикваш с враг,

    луната похитил със слънце ясно."
Предложения
: ??:??