В гънката на полумрака
Понякога се губя в полумрак,
защото светлината е опасна.
И свикнах с нея, както свикваш с враг,
луната похитил със слънце ясно.
Но полумракът има две лица.
Едно за белия овен от Горно царство.
А другото - за черната овца -
онази - блудната, сред божие коварство.
Оставям вечно раздвоения си аз,
в любов последна дирещ избавление,
със себе си застанал пак анфас
пред входа чер на ново измерение.
Животът - този лунатичен транс,
с нелепа същност не предлага смисъл.
Сребрее бъдеще - последен реверанс,
цунами от Отвъдното, или амнистия.
А хоризонтът - кратер е на антисвят,
или пък примка върху шия на обесен.
Конвулсно рита той с крака към своя врат
и с мъртви устни пее жива песен.
© Младен Мисана All rights reserved.
