В гърлото на мрака
В гърлото на мрака
вятърът поклаща листата на спомените.
Песъчинки безброй търкаля по улеи смътни.
Невъзможното разделя с мокрия залез
от сълзите изтекли в пустини желания...
Няма дори и костица посока.
Само равни била на дъна от патина.
Ветроглавите дни са сребърни гривни...
белезници на бъдното безизгревно.
Галеони на бъдещето заседнали
в бели дюни - рошави гърбици -
синусоиди на несбъднатото.
Камили на времето - странен бедуин,
прегазващ очите със сенки...
Сенки кръстосани голготи безброй,
пеещи песента на сирените...
Оживей в непрогледното!
Възкръсни от безмълвните рижи плата,
гдето скитал си - дух на отшелник.
Бяла риза размахай за сбогом
пред торнадото на оглушилата те тишина.
Последен мохикан
за себе си,
за цялата вселена...
остани -
финален акорд на безследното.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
