"Довиждане" мога да кажа,
да ритна обидата с крак,
вежливо напред да отпраша,
без да чакам другия влак!
С бутилка Шери да залея
всички "не", "защо" и "кога",
безумно на глас да се смея
на безмълвната празнина.
Мога и свещ да запаля.
За лудост на име любов.
А сутринта - веднага щом стана -
да я потърся в играта Живот!
© Шопландия Софийска Всички права запазени
Хиляди усмивки за вас